Блог / Непокорните деца-бедствие или лидер?

Тук може да намерите последните ми статии.

Непокорните деца-бедствие или лидер?


Непокорните деца-бедствие или лидер?

В дневната се разразява обичайната сцена между 8 годишната ви дъщеря и вас. Тя отказва да си напише домашните или пък ви заявява, че няма. Изнася реч, която  е толкова красноречива, че чак се чудите тя на 8 години ли е?

Или пък молите 9 годишния си син да затвори вратата на хладилника. Поне 10 пъти сте го казали. Той или не ви чува или казва " Ей, сега".

Доста често ви викат и в училище за да уведомят как вашият немирник разваля дисциплината или е участник в поредния побой. "Сочат ви с пръст "и казват да обърнете внимание. Детето Ви е агресивно!

Това е вашето ежедневие. Всеки ден е полесражение между вас и детето ви.

Днешните деца ни дават да разберем, че с настоящите ни обезкуражителни методи на възпитание е свършено.Все повече деца не могат да бъдат накарани да слушат.

Все по-често родителите ме питат: " Защо не слушат децата? , Как да го накарам да слуша?"

Слушайки тези въпроси доста често се питам- " Това ли искаме ние родителите? - покорни деца". Такива, каквито могат да бъдат моделирани от всеки възрастен?

Знам, че този въпрос не се харесва на една част от вас. Особено тези, които са възпитани авторитарно. Не могат да приемат, че детето има право на мнение. Да се съпротивлява и да не изпълнява нашите команди. Поколения родители са отгледани така. Част от културната ни история е да отглеждаме децата си чрез деспотичен маниер. Все още съществува този маниер.

Има и друг тип родители. Самите те са бунтари и не навиждат порядките. Самата мисъл, че детето им може да е "покорно" ги влудява. Те са начетени, проучили са въпросите с ранното умствено развитие, моделите на сближаване и важността от позитивен родителски подход. Ревностно отхвърлят стария културен модел ,олицетворяван от " татко знае най-добре" и вместо това се фокусират върху " какво е най-добре за детето" . Толкова са информирани, че това ги довежда до страх и тревожност за крехката психика на децата им. Тревожат се, че всякакви негативни емоции или психологически стресове могат да се отразят неблагоприятно. В резултат на това тези амбициозни родители се превръщат в "родители хеликоптери", които кръжат, защитават, престарават се, вършат всичко вместо децата си и в общи линии застават между света и тях и ги пазят от всички житейски несгоди.

И двата типа поведение на родители не е благоприятен за детето - нито деспотичния ,нито глезещия родител.

А поведението на малките немирници може да определим като "тиха революция" срещу родителите.

Бедните родители са опитали наказание, сътрудничество, молби, пак наказание, молби. Нищо не помага. Малкият Иван бяга "като луд" около басейна, пръска всички. Почиващите са недоволни, а родителите зачервени от срам или неглижиращи поведението.

Има ли решение?

Да. Нарича се демократично възпитание. И за него и как да го приложим ни дава насоки в книгата си " Скъпи, провалих децата", Алисън Шейфър.

Тази книга е за дисциплината на новата ера. В нея авторката ни провокира да се замислим, когато искаме от децата си да са покорни, винаги да слушат и зачитат възрастните дали не им залагаме сериозни капани, за които дори ние самите не си даваме сметка.

Споделям с вас , въпросите на  които тя обръща внимание:

1. Ами ако авторитетните лица не са добронамерини?

2. Как децата ви ще се научат да оценяват конкретни ситуации и да вземат добри решения?

3. По какъв начин наказанията и наградите се отразяват на децата ви в дългосрочен план?

Опитайте се сами да отговорите на въпросите. Представете си вашите деца в тези ситуации. Още ли искате те да са покорни и послушни? Или пък с налагането на вашите правила ги пречупвате и не им давате възможност за придобиване на опитност и научаване на вземане на решения.

Алисън Шейфър говори за един демократичен стил на възпитание, в който има нови правила и методи. И в него най-важно е да се научим на сътрудничество с детето. Да го уважаваме, да му покажем като възрастни как го зачитаме и какво е уважението към партньор, съседи, приятели и въобще хората с които общуваме. Да зачитаме неговото мнение.

В този нов метод никой не превъзхожда другият. Предопределено е да работим заедно, а не да се съревноваваме, нито да владеем или разделяме, така че се налага и двамата родители, както и детето да абдикират от позицията на " господари" на семейството. В замяна на това трябва да си сътрудничим с желание при изграждането на семейство, което е съпричастно към всичките си членове.

Децата , отгледани по този начин, ще притежават качествата на господари на собствения си живот, както и на лидери за цялото си поколение. Това е вдъхновяваща цел за всеки родител, при това напълно достижима.

 

изп.литература " Скъпи, провалих децата" А.Шейфър