Notice: Undefined offset: 0 in /home/inqidxpm/public_html/head.php on line 168

Notice: Trying to get property of non-object in /home/inqidxpm/public_html/head.php on line 168
Блог - Наталия Маламова - Психолог

Блог / Ролята на родителите в живота на детето

Тук може да намерите последните ми статии.

Ролята на родителите в живота на детето


Ролята на родителите в живота на детето

"Добрите родители

дават на детето си

две неща: корени и

криле. Корени, за да

знаят от къде са

тръгнали и криле, за

да отидат колкото

може по-далече и

там да правят

това, на което са

били научени....."

 

Мъжът и жената се обичат и се събират заедно. Тогава се появява детето. То е плод на тяхната любов. Те се грижат за него и го възпитават.

С тази идеалистична представа израснах, от детската книжка ,на тема как се появява бебето, която ми четеше моята майка.

Предполагам и при някои от вас това се е случвало, имам предвид да слуша за красивата приказка на семейството.

Никой в нея обаче не разказва, че има роли и отговорности. Да не говорим ,че днес тази приказка е доста променена и голяма част от децата не живеят с двамата си родители.

Но все пак, опирайки се на различни теории на възпитанието и ролята на родителите ще се опитам да опиша какви са препоръките в тази област.

 

Няма значение от какъв пол е детето ви, то има нужда от двете гледни точки – мъжка и женска. Такъв е замисълът на Вселената.

Ролята на майката е да научи детето на любвеовилност, чувствителност , грижовност. Тя го учи да обича. Майката с топло сърце прави своя най- голям дар към детето – обича и му показва що е обич.

Ролята на бащата е да му покаже добри модели за справяне с живота, трудни ситуации, умение да рискува , да поема отговорност и да бъде уверено.

 

Детето има нужда от родителя от собствения си пол за да му подражава. Родителят от противоположният пол му помага да се разграничи и да идентифицира своята полова принадлежност. Да му покаже как се общува с противоположния пол.

Момчето възприема от своя баща типичните прояви на поведение за мъжа, а от своята майка как се общува с другия пол и какви са различията във физиологията и поведението.

Момичето научава от своята майка какво е женствеността , а вниманието и подкрепата, които получава от своя баща ща го направят уверено в отношенията на по-късен етап с противоположния пол.

 

Липсата на баща/ честото му отсъствие, игнорирането от страна на майката/ довежда до развиване повече на женски черти в характера. Това изгражда момчетата като неуверени в своята мъжественост.

От своя страна пък момичетата, които израстват пренебрегвани от своя баща, често ,когато порастнат се превръщат в жени, които са склонни на жертви във връзката си за да получат любов. Или изпадат в другата крайност ,превръшат се във феминистки, които непрекъснато воюват с мъжете.

При всички случаи отсъствието на емоционална връзка с бащата се отразява на самооценката на децата и вътрешната им хармония.

Освен това липсата на бащата усложнява отношенията между децата и майката, защото често жените, които отглеждат сами децата си се превръшат в по - взискателни и контролиращи  родители. Това се дължи на отговорността, която пада върху плещите им – да са в ролята на майка и баща.

Прекалената майчина всеотдайност пък прави деца зависими и не ги приучава към отговорности. От рано, в зависимост от възрастта детето трябва да бъде приучавано към съпричастност и отговорности. Това му помага по-късно за лесната му адаптация в детско заведение, училище и на по-късен етап го превръща в отговорен възрастен.

За да се ориентирате за какво става въпрос, бих дала следната препоръка?

 

Когато научите едно дете да прави нещо само, например да си връзва обувките, никога повече не го правете вместо него.

Често имаме погрешна представа за доброто родителстване. Смятаме че когато правим нещата вместо детето – рисуваме, пишем домашното му, носим му постоянно учебниците, ние се проявяваме като любящ и грижовен родител. Но всъщност ние отнемаме опитността на детето ни. Възможността да изгради своята увереност на база лични постижения. И от друга страна в защитената от нас среда то си съставя убеждението,че без да прави нещо ще получава това, което иска. Отнема му се възможността да се бори и труди за нещата, които иска да има.

Всеотдайните майки често понасят гнева на децата си заради липсата на баща, дори и да има физическо присъствие.

Конфликтните ситуации между майка и син или майка и дъщеря могат да се разрешат единствено от бащата. Когато той отсъства, или детето не го познава майката е необходимо да му отдаде почит и уважение. С това тя не само признава мъжа, но и своето дете.

Ролята на бащата съвсем не се състои в това да бъде строг, авторитрен и наказващ. Бащата би трябвало да е мъдър и силен духовен водач за децата си, техен ментор и приятел. Силната личност на бащата дава на децата усешане за сигурност и увереност.

Когато поради различни причини бащата не може да присъства в живота на детето си, неговата роля може да бъде поета от друг представител на мъжкия пол. Това може да е роднина, приятел на семейството, нов партньор на майката.В зависимост от неговите личностни качества това може да окаже благотворно влияние върху детето. Освен това когато майката е щастлива е щастливо и детето. Това е основен принцип.

Ще завърша с думите, че всеки от нас има нужда от духовен баща и водач. Дори и да не сме имали възможността да израснем близо до него може да го открием сред любимите си автори или сред учителите ни.

Да си родител е изключително отговорно. Това е най-важната роля, която изпълнява всеки един, който е такъв. Тази роля е доживотна. Тя определя какъв пример даваме на детето си и в какъв възрастен ще се превърне то един ден.

 

Изп/литература:

С.Даскалова , „ Всяко дете е герой“